През първия ден пътувахме към Смолян. Пристигнахме там, настанихме се в хотел „Смолян“ и отидохме в сградата на Областна администрация Смолян, където бяха подготвени зали и фоайета за целите на форума. Залепихме плаката върху статива и общо взето първият ден беше това.

Вторият ден минаха оценителите. Трябваше да ги запознаем с нашия проект и да спечелим доверието им, което от своя страна ни носи точки и по-висока оценка.

Третият ден, след направените предварителни „интервюта“ предния ден, започна със същинското оценяване. Всеки отбор тряваше да защити тезата си. Ние използвахме следният клипа като основен аспект в подкрепата на идеята ни:

Към проекта направихме и уебсайт http://ecosaznanie.hit.bg. На него може да се прочете повече за нас, проектът ни и кои в крайна сметка сме ние. Има форма за контакт с нас, която позволява на заинтересованите и еколозите ентусиасти (а и не само) да задават въпроси, а ние ще се радваме да отговаряме.

Не се класирахме в челната тройка, но за нас участието беше по-важно. Запознахме се с хора на нашата възраст от цяла България, говорихме за екология, опазване на околната среда и нови и иновативни начини за заменяне на петрола като енергиен източник и заменянето му с био гориво, което при горене замърсява значително по-малко. Това беше по-важното за нас. Опитът никога не е излишен.

Онзи ден намерих това и то ме накара да си мечтая за северното крайбрежие на Европа. Представих си, че съм на бреговете на Северно море (Нидерландия, Германия или Дания) и релаксирам на едно от тези кресла, а тепрературата е идеална — 23-25°C и морският бриз допринася за пълния релакс.
Книга или две от люим автор, чаша чай и ненатрапчиво слънце са идеалната рецепта, за да се почувстваш в хармония със себе си…

Хапнахме, след това видяхме целия свят, една госпожа, и други видни градски особи, та даже попаднахме на неучтива леличка, която троснато каза: „Абе, може ли да се спрете малко…“ и очевидно искаше пари за нещо/някой, но важното е, че не се спряхме. Поне да беше попитала нормално…

Докато ядох сладолед, Дани предложи да ходим да видим Лидия на работното ѝ място. Речено сторено – отидохме, а тя работеше, но бързо след появата ни бяхме на път за Бар Без Име. Развалихме на момичето работния ден, няма проблем…

Настрана от жегата, в Бар Без Име си поръчахме съответно аз и Дани „Черен чай с канела, мед и карамфил“, а Лидия се спря на „Хималайски чай“, който дойде в огромна чаша и огъната лъжица. Дана и Лидия играха на някаква игра за Европа, а аз задавах въпросите и бях банката, разбира се! Типичните деца сме си.

После Лидия се запъти към магазина, а ние тръгнахме към нас. Купихме си вредни неща от магазина и се строполясахме на двора седнали на по един стол и краката на друг и ядяхме… После си взехме лаптопите и пуснахме Last.fm на макс. Доста приятно. Само да не беше такава жега…

Късно е, а не ми се спи. Странно колко продуктивен човек се чувства, когато не му се спи… Ядох салата от хладилника, докато не се включи компресорът му, играх една игра на iPod-a и мисля, че се зарибих. Настроих всички възможни телефони, iPod и т.н. да ме будят утре преди обяд, но като се знам май няма даже да им обърна внимание. После си набарах стария телефон, прочетох си SMS-ите от март 2009 до юли 2010. Интересно ми беше, видях живота си като на лента, странно колко се променя човек и мирогледът му за една година. Или поне за моята възраст за характерни промените, поведенчески, психически, физически…
Четох една книга (Anton oder Die Zeit des unwerten Lebens), започнах втора (Изгубеният символ), а се сетих, че трябва да довършвам трета (Шестото клеймо). Отделно по линия на четенето се сетих, че ме чака учебникът по органична химия за кандидат-студентския изпит след 12 клас, а аз разбираш ли не спя, та даже и блогвам. Ей, голямо ‘аби време съм…
Да видим дали умният телефон, старият телефон, нискобюджетният телефон и айподът ще успеят да ме събудят утре. Ауфвийдързеен.

Благодаря, но предпочитам да не си развивам мозъка по този начин, с неща, които не ме интересуват грам! Не ми пука за всичките глупави валентности, степени на окисление и другите му там щуротии. Искам да си избирам това, което ме интересува, и да се развивам в съответната посока…

Не случайно избрах езикова гимназия – не обичам математика! Но се оказва, че някои учители в езиковите гимназии си мислят, че са в математическа гимназия… Ами хора, приемете го! Ако исках да се явявам на матура по математика (равносилно на самоубийство) щях да съм в математическа гимназия. Видиш ли математиката щяла да ме спаси, като стана 12 клас и реша да се явя на матура по математика и даже с каквото и да искам да се занимавам, винаги имали 20 въпроса (задачи) по математика във всеки изпит… ГЛУПОСТИ!

Имам по-важна задача – да си гледам немския, защото след две години имам много важен изпит, от който ми зависи дали ще се махна от тая пародия в тая глупава „държава“… А математиката и другите глупости, с които си губя времето цял следобяд могат да си го на**кат…

И в стремежа си човек да е подготвен по всичките глупости и да знае някакви формули и закони на незнам-си-кой, той СИ ГУБИ времето и не може да смогне да се подготви, за нещата (предметите), които са наистина важни за него в момента… А да се толерират хората, които допълнително ходят в извън учебно за тях време на т. нар. „консултации“ – too much information! Не мерси, предпочитам да не си губя и малкото свободно време (време, в което уча в къщи, защото да ходиш на училище не е достатъчно явно)…

А повярвайте ми, съвестните хора, които се опитват с какви ли не усилия, неспане и постоянно учене и зубрене да са подготвени не издържат… Мозъкът им изсъхва, меко казано, което пак трябва да се има като „развиване на мозъка“ и там другите оправдания…

Точка.

Едит: Да не забравяме и частните уроци… За да успяваш да се подготвиш за т. нар. „важни“ за теб предмети частните уроци са задължителни, защото „в час е невъзможно да се обърне внимание на всеки“ (!) Ами тогава, питам аз, каквъв му е смисъла да се ходи на училище, след като „не може да се обърне внимание на всеки“?!?!?! Аз ли не съм наред или тая система е една голяма пародия и учащите са едни нещастници, които са се превърнали в роботи, за да се впишат в „нормите“…

Хубаво, хубаво, ама по време на иснталацията се оказа, че ако искам да запазя Де-то ще трябва сам да си нарежа хард диска: един партишън за swap, друг за root и трети за /home. Първоначално си викам ей до тука съм, няма да направя нищо… Но добре че имах до себе си друг компютър и потърсих в Google как става тая магия с разделянето на диска и след може би 2-3 минути вече имах всички необходими дялове. Инсталацията вървеше по вода. След няколко минути всичко беше готово. Искам да подчертая, че инсталацията на Ubuntu далеч надминава Windows инсталацията по бързина. По време на една Windows инсталация може би ще успея да инсталирам два отделни компютъра с Ubuntu.

Запазих си Де-то, успях с разделянето на дяловете от бившето Це и вече имам една нова, много стабилна, перманентно имунизирана от вируси и невероятно приятелска UNIX базирана система.

Тъй като крайната цел ми беше да иснталирам Illustrator, но Windows реши, че няма да го бъде, се примирих с програмата Inkscape, която се явява еквивалент на Illustrator за Linux. Бях много приятно изненадан от тази програма. Оказа се супер лесна и доста мощна. И на всичкото отгоре е Open Source, което за обикновения нърд като мен означава, че няма да се занимавам с кракване и глупави лицензи като при Adobe. Върши идеална работа, даже на мен лично ми е по-приятна от Illustrator.

Та така. Ако някой има нужда от помощ относно Ubuntu може спокойно да пита в коментарите или по e-mail. Ще се радвам да помагам с каквото мога.

Хей, Ubuntu Community, бройте още един последовател!

Единственото негативно беше, че като се прибрах и по време на вечеря ми падна един брекет – на седми ляв зъб. Днес се обадих на зъболекарката и другата седмица в сряда, когато отида да ми сложат брекети и на долната челюст ще ми залепи и падналия.

В началото не ме боляха зъбите, но днес ми беше малко трудно да дъвча. Но добре дошло за мен! През деня ядох сладолед, Danone за пиене и плодово мляко за ядене. Взех си и една Activia, но нея не можах да я изям – за утре сутрин!

Преди малко като вечерях (предварително изпих един Нимезил против болката в зъбите) всичко мина нормално, няма паднали брекети. Дъвчането беше малко плахо, но до ден два няма да имам проблем. Малко ще е зор с долната челюст сигурно, пак докато свикна, но докато започна училище ще съм свикнал и ако няма инциденти ще ходя пак на ортодонт след около 4 месеца за проверка и активиране, поне така разбрах вчера.

Като пристигнах в Пазарджик вчера, минах през аптеката и си купих „четка за измиване на зъби при наличие на брекети“ и прословутите „коледни дръвчета“ споменати в един предишен пост. А това в кутийката е ароматизиран восък. Напластява се върху някой брекет, ако те дразни или ти драска. Не съм го използвал още…

Като цяло не е болка за умиране да носиш брекети предвид резултата. Препоръчвам на всеки, който се колебае да си сложи, при нужда!