Бумерангът на екосъзнанието
Преди две седмици, на 4, 5 и 6 ноември аз и моят съученик и приятел Димитър взехме участие на Национално състезание по природни науки, което се проведе в гр. Смолян. Проектът ни се казва – както се вижда от заглавието – Бумерангът на екосъзнанието. Искахме да алармираме за вредите, които причиняваме на нашата планета и че от нас се изискват минимални усилия, за да предотвратим замърсяването на природата.
През първия ден пътувахме към Смолян. Пристигнахме там, настанихме се в хотел “Смолян” и отидохме в сградата на Областна администрация Смолян, където бяха подготвени зали и фоайета за целите на форума. Залепихме плаката върху статива и общо взето първият ден беше това.
Вторият ден минаха оценителите. Трябваше да ги запознаем с нашия проект и да спечелим доверието им, което от своя страна ни носи точки и по-висока оценка.
Третият ден, след направените предварителни “интервюта” предния ден, започна със същинското оценяване. Всеки отбор тряваше да защити тезата си. Ние използвахме следният клипа като основен аспект в подкрепата на идеята ни:
Към проекта направихме и уебсайт http://ecosaznanie.hit.bg. На него може да се прочете повече за нас, проектът ни и кои в крайна сметка сме ние. Има форма за контакт с нас, която позволява на заинтересованите и еколозите ентусиасти (а и не само) да задават въпроси, а ние ще се радваме да отговаряме.
Не се класирахме в челната тройка, но за нас участието беше по-важно. Запознахме се с хора на нашата възраст от цяла България, говорихме за екология, опазване на околната среда и нови и иновативни начини за заменяне на петрола като енергиен източник и заменянето му с био гориво, което при горене замърсява значително по-малко. Това беше по-важното за нас. Опитът никога не е излишен.
Filed under: Life | 1 Comment
Етикети:училище



Прекрасна идея!
Нека започнатото от вас в този проект прерасне в ежедневие за всички нас. И чрез осъзнаването на тази необходимост създадем навици – ние всички малки и големите, всички хора на тази земя. Както Вие казвате: …нека да има повече от тези. Аз бих добавил – белите красиви цветчета, красящи нашето ежедневие. Не заровени в буклуците на нашата цивилизация. И много ми се иска да загатна че живеяйки в боклучи това рефлектира и на нашите мисли и поведение и тази една “мръсотийка” наоколо бавничко (но завинаги) се загнездва някаде дълбоко в нас.
Успех!