Цент…
Късно е, а не ми се спи. Странно колко продуктивен човек се чувства, когато не му се спи… Ядох салата от хладилника, докато не се включи компресорът му, играх една игра на iPod-a и мисля, че се зарибих. Настроих всички възможни телефони, iPod и т.н. да ме будят утре преди обяд, но като се знам май няма даже да им обърна внимание. После си набарах стария телефон, прочетох си SMS-ите от март 2009 до юли 2010. Интересно ми беше, видях живота си като на лента, странно колко се променя човек и мирогледът му за една година. Или поне за моята възраст за характерни промените, поведенчески, психически, физически…
Четох една книга (Anton oder Die Zeit des unwerten Lebens), започнах втора (Изгубеният символ), а се сетих, че трябва да довършвам трета (Шестото клеймо). Отделно по линия на четенето се сетих, че ме чака учебникът по органична химия за кандидат-студентския изпит след 12 клас, а аз разбираш ли не спя, та даже и блогвам. Ей, голямо ‘аби време съм…
Да видим дали умният телефон, старият телефон, нискобюджетният телефон и айподът ще успеят да ме събудят утре. Ауфвийдързеен.
Filed under: градът не спи | Leave a Comment



No Responses Yet to “Цент…”